* * *

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният – към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път.

От сина на небето (императора – бел.цит.) чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.

Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.

Работѝ върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Човекът е човек, когато е закусил.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.
--
Имена и прозвища. Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като Кун е широко разпространено китайско фамилно име. Тъй като в традиционната китайската култура се смята за неуважително обръщението към учителите само по име, той е наричан Кун Фудзъ ( „Кун Учителя“), което в съвременния китайски често се съкращава до Кун Дзъ.
  През 16 век името Кун Фудзъ е латинизирано на латински от мисионера Микеле Руджери като Confucius (Конфуциус) и тази форма става основа на имената, ползвани в повечето европейски езици, включително и в българския.

  Съгласно китайската традиция, освен личното си име, получено при раждането, Конфуций има и официално име, което се дава на около двадесетгодишна възраст – Джун Ни. Посмъртно той получава официално и няколко други имена. През 1 век е наречен Боачънсюеннигун (,Соченият за похвала господар Ни), през 16 век – Джъшънсиеншъ (Най-мъдрият почитан починал учител), а също и Джъшън (Най-великият мъдрец), Сиеншъ (Пръв учител) и Уаншъшъбяо - Пример за учителите през вековете.